Потопът в очите ми стана на лед
Защо ли пренебрегва ме дъгата
и черно-бяла съм – кристал,
небрежно хвърлен на земята,
покрит с листа и рядка кал?
И в себе си се вглеждам и потъвам
във филигранна бистрота,
разгъвам се и се огъвам,
угасвам – миг… и пак блестя.
По ръбовете ми, блажен, покоят
се стича тихичко с дъжда,
на светлините ми пороят –
пречупен в есенна ръжда.
И теб не искам, ала отразявам –
последен лист под свода сив,
на скрежа бял след туй приставам,
а теб отмивам с плач горчив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
че двама човека така дословно еднакво се чувстват. Мария, съжалявам, че ти е било трудно да разбереш какво значи думата обменям-ами.. това е да чатиш с някого-аз казвам нещо, той казва и така се обменят мнения. 
