Sep 18, 2025, 12:15 PM

Потопът в очите ми стана на лед

  Poetry » Other
332 1 12

Защо ли пренебрегва ме дъгата

и черно-бяла съм – кристал,

небрежно хвърлен на земята,

покрит с листа и рядка кал?

 

И в себе си се вглеждам и потъвам

във филигранна бистрота,

разгъвам се и се огъвам,

угасвам – миг… и пак блестя.

 

По ръбовете ми, блажен, покоят

се стича тихичко с дъжда,

на светлините ми пороят –

пречупен в есенна ръжда.

 

И теб не искам, ала отразявам –

последен лист под свода сив,

на скрежа бял след туй приставам,

а теб отмивам с плач горчив.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, красиви са проблясъците на гаснещото постепенно слънце през жълтеещите листа на дърветата. Не всяко светлинно "шоу" е като зловещото хоро на пиратите-хайдути, което съм описала в "Песента на Сосана". То действително е съществувало – палили са огън на носа и са играели хоро. По този начин са закривали светлината периодически и се получавал ефект, сякаш там има фар и корабите се разбивали в скалите. Тук по-скоро е в смисъл "Не се гаси туй, що не гасне" 😃
  • "По ръбовете ми, блажен, покоят
    се стича тихичко с дъжда,
    на светлините ми пороят –
    пречупен в есенна ръжда." Остави в мен усещане за чистота, лека тъга и нежност. Красив потоп!
  • Мария, ъъ.. аз само се възхитих на енергиите, които някак са завихрили еднакви състояния в двама човека. Случва се, нали? Не съм открила топлата вода. Не съм те питала-нито кога си го написала, нито дали си прала или готвила и кога си го качила. Разговора, който водих с ИИ не мога да ти споделя, защото е личен, не смятам и че е нужно, защото пак повтарям-не съм те обвинила в нищо. Но му споделих, че неведнъж се случва да си пиша в компа-творби или да чатя с някого, а след това да виждам творби дословни по това което вече съм написала. А ИИ-то упорито ме обработваше да съм се откажела от нещо, някой.. няма да уточнявам. Удивих се на енергиите, неее, не на друго че двама човека така дословно еднакво се чувстват. Мария, съжалявам, че ти е било трудно да разбереш какво значи думата обменям-ами.. това е да чатиш с някого-аз казвам нещо, той казва и така се обменят мнения. Не разбирам защо ме обиждаш, аз с нещо обидих ли те? Казвала ли съм ти мнението си за теб? Недей така, успокой се
  • ...и Музите им. Но да не продължавам с разбора, за да не досадим на останалите. Повече няма да ти отговарям, каквото и да напишеш. Скучна си ми, казах ти.
  • Ти ми написа в първия си коментар, че съм описала твоето състояние, което ти си "обменила почти дословно" с чатбот, преди излизането на стихотворението ми. От което следва... Помолих те да ми предоставиш "обмененото състояние", за да видя какво аджеба съм описала. Ти ми отговори, че това е разговор. И коментарите са разговор, аз мога да предоставя моите, ако някой реши да опише някое мое състояние 😃 Чатботът е писмен, както всичко по интернет. Интересно ми е да прочета за "състоянието" ти, обменено с чатбота. Какво значи "описаното мое състояние тук" – описаното тук, в стихотворението, или описаното ти състояние тук – в сайта, у вас, в България? Изреченията ти са объркани, затова са неразбираеми. Целта ти не е хармония и красота на изказа, а нескопосана двусмисленост. Какво не ти се е сторило? Че си обменила състояние? Това какво значи? Как се "обменя състояние"? За а в т о р и т е не бива да се съди по творчеството, права си 😃 Трябва да се обсъждат произведенията, не авторите...

О, не! Пак ли? 🇧🇬

Пак студът ми заповядва
да се скрия в куб от пак*,
светлината ми ограбва
и твърди, че зъл съм мрак.
Сам приятел е на мрака – ...
193

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...