19 nov 2011, 17:44

Потънали в мрака

580 0 1

Потънали в мрака

 

Из тъжните строфи на тъжни поети

размива се сякаш доброто изкуство.

Та може ли слънце в душата да свети,

пленена от тъмното, пагубно чувство?!

 

Защо се осланят на мрачното слово?

Утеха ли търсят в тъгата - не зная?!

Но, щом през сълзи пишат утре отново,

едва ли ще видят на болката края.

 

Сърце наранено за идол избират,

но не то - закони природни решават,

които на живо направо прозират -

че мислите външния облик издават.

 

Не само за него ни дават представа -

те водят живота ни шеметно-бясно

и всички пътеки напред утвърждават,

повтаряни често, дори и безгласно.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!Поздравявам те!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...