19 nov 2011, 17:44

Потънали в мрака

576 0 1

Потънали в мрака

 

Из тъжните строфи на тъжни поети

размива се сякаш доброто изкуство.

Та може ли слънце в душата да свети,

пленена от тъмното, пагубно чувство?!

 

Защо се осланят на мрачното слово?

Утеха ли търсят в тъгата - не зная?!

Но, щом през сълзи пишат утре отново,

едва ли ще видят на болката края.

 

Сърце наранено за идол избират,

но не то - закони природни решават,

които на живо направо прозират -

че мислите външния облик издават.

 

Не само за него ни дават представа -

те водят живота ни шеметно-бясно

и всички пътеки напред утвърждават,

повтаряни често, дори и безгласно.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!Поздравявам те!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...