Потънали в мрака

Из тъжните строфи на тъжни поети

размива се сякаш доброто изкуство.

Та може ли слънце в душата да свети,

пленена от тъмното, пагубно чувство?!

Защо се осланят на мрачното слово?

Утеха ли търсят в тъгата - не зная?!

Но, щом през сълзи пишат утре отново,

едва ли ще видят на болката края.

Сърце наранено за идол избират,

но не то - закони природни решават,

които на живо направо прозират -

че мислите външния облик издават.

Не само за него ни дават представа -

те водят живота ни шеметно-бясно

и всички пътеки напред утвърждават,

повтаряни често, дори и безгласно.