Потънали в мрака
Потънали в мрака
Из тъжните строфи на тъжни поети
размива се сякаш доброто изкуство.
Та може ли слънце в душата да свети,
пленена от тъмното, пагубно чувство?!
Защо се осланят на мрачното слово?
Утеха ли търсят в тъгата - не зная?!
Но, щом през сълзи пишат утре отново,
едва ли ще видят на болката края.
Сърце наранено за идол избират,
но не то - закони природни решават,
които на живо направо прозират -
че мислите външния облик издават.
Не само за него ни дават представа -
те водят живота ни шеметно-бясно
и всички пътеки напред утвърждават,
повтаряни често, дори и безгласно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
