5 jul 2022, 9:04  

Потъналите кораби

  Poesía
499 2 7

Потъналите кораби почиват,

сред тайнство на подводни силуети.

А може би са там, за да прикриват,

магията на древни амулети.

 

Потъналите кораби заспиват

под напора на времето безбрежно.

Във трюмове съкровища складират,

унесени във мрачна безметежност.

 

Потъналите кораби усещат

догаряща виталност с всяка фибра.

Но с гордост пак стихиите посрещат

и с тленността на кармата си дивна.

 

Потъналите кораби желаят,

да се прегръщат с пясъка безмълвно.

От мъдрост безпределна вече знаят,

има ли смисъл в думата - бездънност!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, че сте тук, Приятели! Радвате ме!
  • Интересно!
    Харесва ми!
  • Интересна идея!
  • Потъналите кораби не се боят
    от дълбини, от бури, от снаряди.
    Потъналите кораби мълчат,
    самите те, са станали сигнали
  • Романтика и тайнственост! Хареса ми!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...