5.07.2022 г., 9:04  

Потъналите кораби

493 2 7

Потъналите кораби почиват,

сред тайнство на подводни силуети.

А може би са там, за да прикриват,

магията на древни амулети.

 

Потъналите кораби заспиват

под напора на времето безбрежно.

Във трюмове съкровища складират,

унесени във мрачна безметежност.

 

Потъналите кораби усещат

догаряща виталност с всяка фибра.

Но с гордост пак стихиите посрещат

и с тленността на кармата си дивна.

 

Потъналите кораби желаят,

да се прегръщат с пясъка безмълвно.

От мъдрост безпределна вече знаят,

има ли смисъл в думата - бездънност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, че сте тук, Приятели! Радвате ме!
  • Интересно!
    Харесва ми!
  • Интересна идея!
  • Потъналите кораби не се боят
    от дълбини, от бури, от снаряди.
    Потъналите кораби мълчат,
    самите те, са станали сигнали
  • Романтика и тайнственост! Хареса ми!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...