20 sept 2025, 7:39

Потъвам в тишината на малките моменти...

193 0 0

Потъвам в тишината на малките моменти. 

Това е времето, когато забавям ход. 

И даже спирам. 

Търся внимателно тези акценти, 

които ми помагат в себе си да се побирам. 


 

Потъвам в спокойствието на тишината. 

Тогава питам се „къде отивам“. 

Искам ли пак да отворя вратата

и да продължа да попивам 

студа, на ежедневието сивотата. 


 

Чувам тишината на малките моменти. 

Тя е като музика, която се разлива. 

Рисува леки, причудливи орнаменти, 

които се групират в картина, търсена и жива. 


 

В тази тишина, така несподелена, 

въпроси неочаквани откривам. 

Те крият в себе си трудна дилема ‒ 

къде всъщност искам аз да се намирам. 


 

С годините се научавам да откривам тишината, 

да усещам простотата и там да бъда, избирам. 

И в краткостта на тези малки откъси от време 

да знам, че себе си намирам. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Alef Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...