Sep 20, 2025, 7:39 AM

Потъвам в тишината на малките моменти...

191 0 0

Потъвам в тишината на малките моменти. 

Това е времето, когато забавям ход. 

И даже спирам. 

Търся внимателно тези акценти, 

които ми помагат в себе си да се побирам. 


 

Потъвам в спокойствието на тишината. 

Тогава питам се „къде отивам“. 

Искам ли пак да отворя вратата

и да продължа да попивам 

студа, на ежедневието сивотата. 


 

Чувам тишината на малките моменти. 

Тя е като музика, която се разлива. 

Рисува леки, причудливи орнаменти, 

които се групират в картина, търсена и жива. 


 

В тази тишина, така несподелена, 

въпроси неочаквани откривам. 

Те крият в себе си трудна дилема ‒ 

къде всъщност искам аз да се намирам. 


 

С годините се научавам да откривам тишината, 

да усещам простотата и там да бъда, избирам. 

И в краткостта на тези малки откъси от време 

да знам, че себе си намирам. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Alef All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...