20.09.2025 г., 7:39

Потъвам в тишината на малките моменти...

190 0 0

Потъвам в тишината на малките моменти. 

Това е времето, когато забавям ход. 

И даже спирам. 

Търся внимателно тези акценти, 

които ми помагат в себе си да се побирам. 


 

Потъвам в спокойствието на тишината. 

Тогава питам се „къде отивам“. 

Искам ли пак да отворя вратата

и да продължа да попивам 

студа, на ежедневието сивотата. 


 

Чувам тишината на малките моменти. 

Тя е като музика, която се разлива. 

Рисува леки, причудливи орнаменти, 

които се групират в картина, търсена и жива. 


 

В тази тишина, така несподелена, 

въпроси неочаквани откривам. 

Те крият в себе си трудна дилема ‒ 

къде всъщност искам аз да се намирам. 


 

С годините се научавам да откривам тишината, 

да усещам простотата и там да бъда, избирам. 

И в краткостта на тези малки откъси от време 

да знам, че себе си намирам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Alef Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...