Потъвам в тишината на малките моменти...

Потъвам в тишината на малките моменти. 

Това е времето, когато забавям ход. 

И даже спирам. 

Търся внимателно тези акценти, 

които ми помагат в себе си да се побирам. 

Потъвам в спокойствието на тишината. 

Тогава питам се „къде отивам“. 

Искам ли пак да отворя вратата

и да продължа да попивам 

студа, на ежедневието сивотата. 

Чувам тишината на малките моменти. 

Тя е като музика, която се разлива. 

Рисува леки, причудливи орнаменти, 

които се групират в картина, търсена и жива. 

В тази тишина, така несподелена, 

въпроси неочаквани откривам. 

Те крият в себе си трудна дилема ‒ 

къде всъщност искам аз да се намирам. 

С годините се научавам да откривам тишината, 

да усещам простотата и там да бъда, избирам. 

И в краткостта на тези малки откъси от време 

да знам, че себе си намирам.