Поука
616
0
2
ПОУКА
Три катерички снощи на дървото,
в парка, близо до дома,
като деца се гонеха охотно
и буквално взеха ми ума.
Наблюдавах ги поне за час
така, усмихвах се неволно
и питах се - доброто в нас,
но някак си ми стана болно.
Защо не можем като тях
без страх, щастливо да живеем,
да не знаем що е грях,
душата ни да не старее.
Деца по дух да си останем,
не е животът лесен тест,
вчера си отиде, за утрето е рано,
сега със обич да живеем -
тук и днес.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados
