17 февр. 2013 г., 13:01

Поука

622 0 2

   

 

         ПОУКА

 

 

Три катерички снощи на дървото,

в парка, близо до дома,

като деца се гонеха охотно

и буквално взеха ми ума.

 

Наблюдавах ги поне за час

така, усмихвах се неволно

и питах се - доброто в нас,

но някак си ми стана болно.

 

Защо не можем като тях

без страх, щастливо да живеем,

да не знаем що е грях,

душата ни да не старее.

 

Деца по дух да си останем,

не е животът лесен тест,

вчера си отиде, за утрето е рано,

сега със обич да живеем - 

тук  и днес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...