17.02.2013 г., 13:01

Поука

613 0 2

   

 

         ПОУКА

 

 

Три катерички снощи на дървото,

в парка, близо до дома,

като деца се гонеха охотно

и буквално взеха ми ума.

 

Наблюдавах ги поне за час

така, усмихвах се неволно

и питах се - доброто в нас,

но някак си ми стана болно.

 

Защо не можем като тях

без страх, щастливо да живеем,

да не знаем що е грях,

душата ни да не старее.

 

Деца по дух да си останем,

не е животът лесен тест,

вчера си отиде, за утрето е рано,

сега със обич да живеем - 

тук  и днес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...