Feb 17, 2013, 1:01 PM

Поука 

  Poetry » Other
472 0 2

   

 

         ПОУКА

 

 

Три катерички снощи на дървото,

в парка, близо до дома,

като деца се гонеха охотно

и буквално взеха ми ума.

 

Наблюдавах ги поне за час

така, усмихвах се неволно

и питах се - доброто в нас,

но някак си ми стана болно.

 

Защо не можем като тях

без страх, щастливо да живеем,

да не знаем що е грях,

душата ни да не старее.

 

Деца по дух да си останем,

не е животът лесен тест,

вчера си отиде, за утрето е рано,

сега със обич да живеем - 

тук  и днес.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??