22 ene 2008, 12:38

Повелителят на светлината

  Poesía
734 0 11

Там, където свършва тишината и се чува детски смях.

Там, омразата където спира и да обичаш не е грях.

Там, където вятърът не може да опъне своята ръка.

Там, където утрото надвива, призрачната сянка на нощта.

 

Там, където Бог се ражда и всъщност е един от нас.

Там, законът е за да наказва, всеки който иска власт.

Там, където океаните са сладки, а реките питейна са вода.

Там, където раните зарастват и отново гладка е плътта.

 

Там, където любовта е трайна и не е наричана клише.

Там, Вселената не е безкрайна, но има и други светове.

Там, където хората живеят, без да знаят що е самота.

Там, където щом си първи, не е нужно да ти дават грамота.

 

Там, където истината движи колелото на света.

Там, където Слънцето изгрява и се храни с тъмнина.

Там, където тайните се пишат открито на челата.

Свършва мрака и започвам Аз - повелителят на светлината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...