22 янв. 2008 г., 12:38

Повелителят на светлината

732 0 11

Там, където свършва тишината и се чува детски смях.

Там, омразата където спира и да обичаш не е грях.

Там, където вятърът не може да опъне своята ръка.

Там, където утрото надвива, призрачната сянка на нощта.

 

Там, където Бог се ражда и всъщност е един от нас.

Там, законът е за да наказва, всеки който иска власт.

Там, където океаните са сладки, а реките питейна са вода.

Там, където раните зарастват и отново гладка е плътта.

 

Там, където любовта е трайна и не е наричана клише.

Там, Вселената не е безкрайна, но има и други светове.

Там, където хората живеят, без да знаят що е самота.

Там, където щом си първи, не е нужно да ти дават грамота.

 

Там, където истината движи колелото на света.

Там, където Слънцето изгрява и се храни с тъмнина.

Там, където тайните се пишат открито на челата.

Свършва мрака и започвам Аз - повелителят на светлината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...