Jan 22, 2008, 12:38 PM

Повелителят на светлината

  Poetry
735 0 11

Там, където свършва тишината и се чува детски смях.

Там, омразата където спира и да обичаш не е грях.

Там, където вятърът не може да опъне своята ръка.

Там, където утрото надвива, призрачната сянка на нощта.

 

Там, където Бог се ражда и всъщност е един от нас.

Там, законът е за да наказва, всеки който иска власт.

Там, където океаните са сладки, а реките питейна са вода.

Там, където раните зарастват и отново гладка е плътта.

 

Там, където любовта е трайна и не е наричана клише.

Там, Вселената не е безкрайна, но има и други светове.

Там, където хората живеят, без да знаят що е самота.

Там, където щом си първи, не е нужно да ти дават грамота.

 

Там, където истината движи колелото на света.

Там, където Слънцето изгрява и се храни с тъмнина.

Там, където тайните се пишат открито на челата.

Свършва мрака и започвам Аз - повелителят на светлината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...