бармах (Леонид Стоянов)
103 724
22.01.2008 г., 12:38 ч.

Повелителят на светлината 

  Поезия
572 0 11

Там, където свършва тишината и се чува детски смях.

Там, омразата където спира и да обичаш не е грях.

Там, където вятърът не може да опъне своята ръка.

Там, където утрото надвива, призрачната сянка на нощта.

 

Там, където Бог се ражда и всъщност е един от нас.

Там, законът е за да наказва, всеки който иска власт.

Там, където океаните са сладки, а реките питейна са вода.

Там, където раните зарастват и отново гладка е плътта.

 

Там, където любовта е трайна и не е наричана клише.

Там, Вселената не е безкрайна, но има и други светове.

Там, където хората живеят, без да знаят що е самота.

Там, където щом си първи, не е нужно да ти дават грамота.

 

Там, където истината движи колелото на света.

Там, където Слънцето изгрява и се храни с тъмнина.

Там, където тайните се пишат открито на челата.

Свършва мрака и започвам Аз - повелителят на светлината.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??