22.01.2008 г., 12:38

Повелителят на светлината

740 0 11

Там, където свършва тишината и се чува детски смях.

Там, омразата където спира и да обичаш не е грях.

Там, където вятърът не може да опъне своята ръка.

Там, където утрото надвива, призрачната сянка на нощта.

 

Там, където Бог се ражда и всъщност е един от нас.

Там, законът е за да наказва, всеки който иска власт.

Там, където океаните са сладки, а реките питейна са вода.

Там, където раните зарастват и отново гладка е плътта.

 

Там, където любовта е трайна и не е наричана клише.

Там, Вселената не е безкрайна, но има и други светове.

Там, където хората живеят, без да знаят що е самота.

Там, където щом си първи, не е нужно да ти дават грамота.

 

Там, където истината движи колелото на света.

Там, където Слънцето изгрява и се храни с тъмнина.

Там, където тайните се пишат открито на челата.

Свършва мрака и започвам Аз - повелителят на светлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...