,,Повест"(Стихотворение, вдъхновено от ,,Крадецът на праскови")

               (ВСЕКИ ПЪТ, ЩОМ ЧЕТА 

             "Крадецът на праскови"!)

Ръце на мъж.

Ръце на жена.

Протягат се с

треперещи пръсти.

Със жар,

със пламък,

желаещи да се търсят,

да си покажат,

че взаимно се обичат

и че сърцата са си подарили.

Треперят ръцете,

туптят душите,

танцуват сърцата,

говорят чувствата,

ах, на обич и любов-

емоции!

Душа на мъж.

Душа на жена.

Души сродни!

И едни ръце виновни,-

че разгарят пламъка помежду им.

Че намерили са любов,

мъжът и жената,

един у друг,

за повест, която

оставиха без слова,

без думи...

Защото все нещо трябваше

и трябва да ги свързва!

Повест написаха,

с огън се взаимно дариха и милуваха,

и показаха, че дори след смъртта

любовта пак си живува!