22 мая 2025 г., 11:08

,,Повест"(Стихотворение, вдъхновено от ,,Крадецът на праскови")

353 0 1
               (ВСЕКИ ПЪТ, ЩОМ ЧЕТА 
             "Крадецът на праскови"!)

 

 

 

 

                             

Ръце на мъж.

Ръце на жена.

Протягат се с

треперещи пръсти.

Със жар,

със пламък,

желаещи да се търсят,

да си покажат,

че взаимно се обичат

и че сърцата са си подарили.

Треперят ръцете,

туптят душите,

танцуват сърцата,

говорят чувствата,

ах, на обич и любов-

емоции!

Душа на мъж.

Душа на жена.

Души сродни!

И едни ръце виновни,-

че разгарят пламъка помежду им.

Че намерили са любов,

мъжът и жената,

един у друг,

за повест, която

оставиха без слова,

без думи...

Защото все нещо трябваше

и трябва да ги свързва!

Повест написаха,

с огън се взаимно дариха и милуваха,

и показаха, че дори след смъртта

любовта пак си живува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...