22.05.2025 г., 11:08

,,Повест"(Стихотворение, вдъхновено от ,,Крадецът на праскови")

325 0 1
               (ВСЕКИ ПЪТ, ЩОМ ЧЕТА 
             "Крадецът на праскови"!)

 

 

 

 

                             

Ръце на мъж.

Ръце на жена.

Протягат се с

треперещи пръсти.

Със жар,

със пламък,

желаещи да се търсят,

да си покажат,

че взаимно се обичат

и че сърцата са си подарили.

Треперят ръцете,

туптят душите,

танцуват сърцата,

говорят чувствата,

ах, на обич и любов-

емоции!

Душа на мъж.

Душа на жена.

Души сродни!

И едни ръце виновни,-

че разгарят пламъка помежду им.

Че намерили са любов,

мъжът и жената,

един у друг,

за повест, която

оставиха без слова,

без думи...

Защото все нещо трябваше

и трябва да ги свързва!

Повест написаха,

с огън се взаимно дариха и милуваха,

и показаха, че дори след смъртта

любовта пак си живува!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...