,,Повест"(Стихотворение, вдъхновено от ,,Крадецът на праскови")
(ВСЕКИ ПЪТ, ЩОМ ЧЕТА
"Крадецът на праскови"!)
Ръце на мъж.
Ръце на жена.
Протягат се с
треперещи пръсти.
Със жар,
със пламък,
желаещи да се търсят,
да си покажат,
че взаимно се обичат
и че сърцата са си подарили.
Треперят ръцете,
туптят душите,
танцуват сърцата,
говорят чувствата,
ах, на обич и любов-
емоции!
Душа на мъж.
Душа на жена.
Души сродни!
И едни ръце виновни,-
че разгарят пламъка помежду им.
Че намерили са любов,
мъжът и жената,
един у друг,
за повест, която
оставиха без слова,
без думи...
Защото все нещо трябваше
и трябва да ги свързва!
Повест написаха,
с огън се взаимно дариха и милуваха,
и показаха, че дори след смъртта
любовта пак си живува!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоянова Всички права запазени
