May 22, 2025, 11:08 AM

,,Повест"(Стихотворение, вдъхновено от ,,Крадецът на праскови")

  Poetry » Love
326 0 1
               (ВСЕКИ ПЪТ, ЩОМ ЧЕТА 
             "Крадецът на праскови"!)

 

 

 

 

                             

Ръце на мъж.

Ръце на жена.

Протягат се с

треперещи пръсти.

Със жар,

със пламък,

желаещи да се търсят,

да си покажат,

че взаимно се обичат

и че сърцата са си подарили.

Треперят ръцете,

туптят душите,

танцуват сърцата,

говорят чувствата,

ах, на обич и любов-

емоции!

Душа на мъж.

Душа на жена.

Души сродни!

И едни ръце виновни,-

че разгарят пламъка помежду им.

Че намерили са любов,

мъжът и жената,

един у друг,

за повест, която

оставиха без слова,

без думи...

Защото все нещо трябваше

и трябва да ги свързва!

Повест написаха,

с огън се взаимно дариха и милуваха,

и показаха, че дори след смъртта

любовта пак си живува!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...