За теб вече съм тиха,
без гневни слова.
Вече от теб съм скрита
в сърцето на мойта самота.
Но ти сега ме викаш,
чак сега, отмалял,
без любов дълго живял,
изгарящ от трепет и плам.
Но вече съм няма
като поточе без ромон.
Отдавна съм не цяла,
но себе си изцяло.
© Елисавета Драгнева Todos los derechos reservados