19 февр. 2012 г., 14:59

Повика ме късно... 

  Поэзия » Любовная
1387 0 4

За теб вече съм тиха,

без гневни слова.

Вече от теб съм скрита

в сърцето на мойта самота.

Но ти сега ме викаш,

чак сега, отмалял,

без любов дълго живял,

изгарящ от трепет и плам.

Но вече съм няма

като поточе без ромон.

Отдавна съм не цяла,

но себе си изцяло.

 

© Елисавета Драгнева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??