Повика ме късно...

Feb 19, 2012, 2:59 PM

Poetry » Love

1476 0 4

За теб вече съм тиха,
без гневни слова.
Вече от теб съм скрита
в сърцето на мойта самота.
Но ти сега ме викаш,
чак сега, отмалял,
без любов дълго живял,
изгарящ от трепет и плам.
Но вече съм няма
като поточе без ромон.
Отдавна съм не цяла,
но себе си изцяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Повика ме късно...

Want to read more?

Random works