19.02.2012 г., 14:59 ч.

Повика ме късно... 

  Поезия » Любовна
1228 0 4

За теб вече съм тиха,

без гневни слова.

Вече от теб съм скрита

в сърцето на мойта самота.

Но ти сега ме викаш,

чак сега, отмалял,

без любов дълго живял,

изгарящ от трепет и плам.

Но вече съм няма

като поточе без ромон.

Отдавна съм не цяла,

но себе си изцяло.

 

© Елисавета Драгнева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??