9 jun 2022, 10:11

Повика те дъждът

522 0 3

     

 Повика те дъждът

 

Повика те дъждът

и той те нарисува,

разказа ми дъждът

любов, че съществува.

 

Очите ти в сълзи,

красиви и големи,

но знам не плачеш ти

от някакви проблеми.

 

В затворен кръг вървим,

не можем да се стигнем

и все така мълчим,

и с теб не си говорим.

 

Повика те дъжда,

сърцето ми заплака,

той твойта красота

рисува по стъклата.

 

          Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова), zelenaradost (Милена Френкева) и arksia (Ice Heart), сърдечно благодаря!
  • Красива, дъждовна и сърдечна поезия.
  • Твоята чувственост ме повика да изчета до край стихотворението и да ти кажа едно сърцато браво, Мария!
    Желая ти вдъхновяващи летни дни! 🌈

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...