Повика те дъждът
и той те нарисува,
разказа ми дъждът
любов, че съществува.
Очите ти в сълзи,
красиви и големи,
но знам не плачеш ти
от някакви проблеми.
В затворен кръг вървим,
не можем да се стигнем
и все така мълчим,
и с теб не си говорим.
Повика те дъжда,
сърцето ми заплака,
той твойта красота
рисува по стъклата.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
