Повика те дъждът
Повика те дъждът
Повика те дъждът
и той те нарисува,
разказа ми дъждът
любов, че съществува.
Очите ти в сълзи,
красиви и големи,
но знам не плачеш ти
от някакви проблеми.
В затворен кръг вървим,
не можем да се стигнем
и все така мълчим,
и с теб не си говорим.
Повика те дъжда,
сърцето ми заплака,
той твойта красота
рисува по стъклата.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
