Повика те дъждът
Повика те дъждът
Повика те дъждът
и той те нарисува,
разказа ми дъждът
любов, че съществува.
Очите ти в сълзи,
красиви и големи,
но знам не плачеш ти
от някакви проблеми.
В затворен кръг вървим,
не можем да се стигнем
и все така мълчим,
и с теб не си говорим.
Повика те дъжда,
сърцето ми заплака,
той твойта красота
рисува по стъклата.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
