12 may 2004, 13:20

Повиках

Poesía

1.7K 1 1

Повиках Лудостта!
Да ме спаси-
от огъня,от болката,
от самотата.
Повиках Мъдростта!
Да ми реши-
на чувствата къде са правилата.
Събрах-
и мъката, и злобата,
и суетата.
Усетих нещичко..
Едвам припламваше-
Омраза ли,любов ли?
Или Омраза от Любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Brian_ (Радо Мотърников)

Отново ще дам оценка 6.НЕ знам кой е гласувал пет,но идеята лично на мен ми харесва и това стихче е нещо различно от останлите

2004-05-13T08:52:12+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0