12 мая 2004 г., 13:20

Повиках

1.7K 1 1
Повиках Лудостта!
Да ме спаси-
от огъня,от болката,
от самотата.
Повиках Мъдростта!
Да ми реши-
на чувствата къде са правилата.
Събрах-
и мъката, и злобата,
и суетата.
Усетих нещичко..
Едвам припламваше-
Омраза ли,любов ли?
Или Омраза от Любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново ще дам оценка 6.НЕ знам кой е гласувал пет,но идеята лично на мен ми харесва и това стихче е нещо различно от останлите

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...