12.05.2004 г., 13:20

Повиках

1.7K 1 1
Повиках Лудостта!
Да ме спаси-
от огъня,от болката,
от самотата.
Повиках Мъдростта!
Да ми реши-
на чувствата къде са правилата.
Събрах-
и мъката, и злобата,
и суетата.
Усетих нещичко..
Едвам припламваше-
Омраза ли,любов ли?
Или Омраза от Любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново ще дам оценка 6.НЕ знам кой е гласувал пет,но идеята лично на мен ми харесва и това стихче е нещо различно от останлите

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...