12.05.2004 г., 13:20

Повиках

1.7K 1 1
Повиках Лудостта!
Да ме спаси-
от огъня,от болката,
от самотата.
Повиках Мъдростта!
Да ми реши-
на чувствата къде са правилата.
Събрах-
и мъката, и злобата,
и суетата.
Усетих нещичко..
Едвам припламваше-
Омраза ли,любов ли?
Или Омраза от Любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново ще дам оценка 6.НЕ знам кой е гласувал пет,но идеята лично на мен ми харесва и това стихче е нещо различно от останлите

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...