May 12, 2004, 1:20 PM

Повиках

Poetry

1.7K 1 1

Повиках Лудостта!
Да ме спаси-
от огъня,от болката,
от самотата.
Повиках Мъдростта!
Да ми реши-
на чувствата къде са правилата.
Събрах-
и мъката, и злобата,
и суетата.
Усетих нещичко..
Едвам припламваше-
Омраза ли,любов ли?
Или Омраза от Любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Brian_ (Радо Мотърников)

Отново ще дам оценка 6.НЕ знам кой е гласувал пет,но идеята лично на мен ми харесва и това стихче е нещо различно от останлите

2004-05-13T08:52:12+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0