11 jul 2020, 8:52

Повторения

1.2K 0 3

Колко нощи оставах сама,

свита в гнездото на себе си.

Колко останки, тъга и тъма...

Колко пъти отказвах сама,

път да намеря към тебе, 

за да не те нараня...

и твоите болки извиращи

с търсена обич превързвах...

Аз се лекувах сама с повторения...

Изтривах в душата си спомени.

Създавах различни нюанси.

Намерих се в себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може и утаяване. Има такава стихосбирка. Поздрави.
  • Благодаря, Мария...Преживелищно е...с много повторения, докато излезе на повърхността...
  • Повторения, изтриване на спомени. Поезия, която преобмисля, преобразува.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...