11 jul 2020, 8:52

Повторения

1.2K 0 3

Колко нощи оставах сама,

свита в гнездото на себе си.

Колко останки, тъга и тъма...

Колко пъти отказвах сама,

път да намеря към тебе, 

за да не те нараня...

и твоите болки извиращи

с търсена обич превързвах...

Аз се лекувах сама с повторения...

Изтривах в душата си спомени.

Създавах различни нюанси.

Намерих се в себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може и утаяване. Има такава стихосбирка. Поздрави.
  • Благодаря, Мария...Преживелищно е...с много повторения, докато излезе на повърхността...
  • Повторения, изтриване на спомени. Поезия, която преобмисля, преобразува.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...