Jul 11, 2020, 8:52 AM

Повторения

1.2K 0 3

Колко нощи оставах сама,

свита в гнездото на себе си.

Колко останки, тъга и тъма...

Колко пъти отказвах сама,

път да намеря към тебе, 

за да не те нараня...

и твоите болки извиращи

с търсена обич превързвах...

Аз се лекувах сама с повторения...

Изтривах в душата си спомени.

Създавах различни нюанси.

Намерих се в себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Може и утаяване. Има такава стихосбирка. Поздрави.
  • Благодаря, Мария...Преживелищно е...с много повторения, докато излезе на повърхността...
  • Повторения, изтриване на спомени. Поезия, която преобмисля, преобразува.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...