11 июл. 2020 г., 08:52

Повторения

1.2K 0 3

Колко нощи оставах сама,

свита в гнездото на себе си.

Колко останки, тъга и тъма...

Колко пъти отказвах сама,

път да намеря към тебе, 

за да не те нараня...

и твоите болки извиращи

с търсена обич превързвах...

Аз се лекувах сама с повторения...

Изтривах в душата си спомени.

Създавах различни нюанси.

Намерих се в себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може и утаяване. Има такава стихосбирка. Поздрави.
  • Благодаря, Мария...Преживелищно е...с много повторения, докато излезе на повърхността...
  • Повторения, изтриване на спомени. Поезия, която преобмисля, преобразува.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...