11.07.2020 г., 8:52

Повторения

1.2K 0 3

Колко нощи оставах сама,

свита в гнездото на себе си.

Колко останки, тъга и тъма...

Колко пъти отказвах сама,

път да намеря към тебе, 

за да не те нараня...

и твоите болки извиращи

с търсена обич превързвах...

Аз се лекувах сама с повторения...

Изтривах в душата си спомени.

Създавах различни нюанси.

Намерих се в себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може и утаяване. Има такава стихосбирка. Поздрави.
  • Благодаря, Мария...Преживелищно е...с много повторения, докато излезе на повърхността...
  • Повторения, изтриване на спомени. Поезия, която преобмисля, преобразува.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....