24 dic 2016, 11:57

Познахте ли?

  Poesía » Otra
552 0 6

Червен кожух, бяла брада –

на всяка врата, 

тихи стъпки, звън на шейна –

пристигна. 

Гост скъп

в късен час –

детски спомен

останал в нас. 

Скрити, дълбоки въздишки

за мечтани играчки

от филми, витрини. 

Мираж. 

Радост в очите за шоколад. 

Опашки за портокали, банани –

достъпни за дни. 

Познахте ли тези години? 

Вече в архив, 

но толкова свидни. 

Защо ли? 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...