Dec 24, 2016, 11:57 AM

Познахте ли?

  Poetry » Other
548 0 6

Червен кожух, бяла брада –

на всяка врата, 

тихи стъпки, звън на шейна –

пристигна. 

Гост скъп

в късен час –

детски спомен

останал в нас. 

Скрити, дълбоки въздишки

за мечтани играчки

от филми, витрини. 

Мираж. 

Радост в очите за шоколад. 

Опашки за портокали, банани –

достъпни за дни. 

Познахте ли тези години? 

Вече в архив, 

но толкова свидни. 

Защо ли? 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...