24.12.2016 г., 11:57

Познахте ли?

544 0 6

Червен кожух, бяла брада –

на всяка врата, 

тихи стъпки, звън на шейна –

пристигна. 

Гост скъп

в късен час –

детски спомен

останал в нас. 

Скрити, дълбоки въздишки

за мечтани играчки

от филми, витрини. 

Мираж. 

Радост в очите за шоколад. 

Опашки за портокали, банани –

достъпни за дни. 

Познахте ли тези години? 

Вече в архив, 

но толкова свидни. 

Защо ли? 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...