Червен кожух, бяла брада –
на всяка врата,
тихи стъпки, звън на шейна –
пристигна.
Гост скъп
в късен час –
детски спомен
останал в нас.
Скрити, дълбоки въздишки
за мечтани играчки
от филми, витрини.
Мираж.
Радост в очите за шоколад.
Опашки за портокали, банани –
достъпни за дни.
Познахте ли тези години?
Вече в архив,
но толкова свидни.
Защо ли?
© Василка Ябанджиева Всички права запазени