А може би са само шарж
глаголът и Пътят „живея”,
а Бог е просто „ларж”,
преди да пусне „суховея”.
И сигурно ни гледа сеира -
непроходили – вече „желаем”,
пуска ни насред „панаира”
и наглежда за „какво” дерзаем.
Мисля - Той е до смърт уморен
да дава уроци - с тегоба и прошка,
а Духът ни си остава пленен -
вкопчена в суетата земна, „стоножка”.
Понякога - в Душата ни прелита
(също „дежавю”) сакрално дихание
на една Любов, дълбоко скрита -
Тя е Краят, Начало и Познание:
че ни стига малко - колкото една троха:
няколко „препаски”, залче хляб и сол;
че Небе не е „отвъд”, а бряг на Любовта,
и Лета ще ни „преведе” само за един обол.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados