Liudmil (Людмил Стоянов)
46 54
17 jun 2010, 16:17

Познание - когато времето му дойде 

  Poesía » De humor
1003 0 6

 - Къде се дяна, о, мъдрецо превисок?

Къде е мъдростта ти безгранична?

Нима пребродил вече си света широк

и всичко друго си, но не себичен?

 

 - Потеглих надалече, ученико млад,

видях страни и хора, обичаи,

почувствах и горещина, и хлад,

изстрелях немалко стрели колчани.

 

- Какво научи толкова, кажи ми!

Ти имаше ли полза въобще?

И истина ли бяха твоите любими

уроци, поучения и стихове?

 

 - Препатих много, много аз научих,

и вече не тежи ми, казвам сам

таз истина, в която се обучих -

признавам си - май нищичко не знам.

 

От туй, което казвал съм, не се отричам,

но може би не знам дори защо съм жив,

но знам едно - научих да обичам,

приучих нрава стар отново да е див.

 

Не знам защо тук сутрин слънцето изгрява,

не знам от що е бялата луна.

Защо понякога човек се ободрява?

Защо в годината настъпва есента?

 

Това, което е за мен, за друг е друго,

или пък същото е? Подскажи!

Дали за моят собствен поглед плугът

е волна птица в нечии очи?

 

Не знам дали ще знам, затуй живея.

А разбера ли - може би ще съм щастлив.

Затуй се занимавам с що умея -

да съм принуден да се чувствам жив.

 

 - Такъв живот открай време желая!

О, искам да се хвърля в някоя река,

да полетя, да скачам, да позная

със предно салто тайните в света!

 

Потеглил ученикът вдъхновен

и гмурнал се във близката река,

и явно бил развеселен,

ударил се във сива канара.

 

 - Къде познанието ти е, "мъдрецо",

къде разбирането на света?

Защо ли те послушах, аз, глупецът,

само натъртих своята глава...

 

 

 

 

 

 

 

Посвещавам на брат ми Ясен.

© Людмил Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??