Познание - когато времето му дойде
- Къде се дяна, о, мъдрецо превисок?
Къде е мъдростта ти безгранична?
Нима пребродил вече си света широк
и всичко друго си, но не себичен?
- Потеглих надалече, ученико млад,
видях страни и хора, обичаи,
почувствах и горещина, и хлад,
изстрелях немалко стрели колчани.
- Какво научи толкова, кажи ми!
Ти имаше ли полза въобще?
И истина ли бяха твоите любими
уроци, поучения и стихове?
- Препатих много, много аз научих,
и вече не тежи ми, казвам сам
таз истина, в която се обучих -
признавам си - май нищичко не знам.
От туй, което казвал съм, не се отричам,
но може би не знам дори защо съм жив,
но знам едно - научих да обичам,
приучих нрава стар отново да е див.
Не знам защо тук сутрин слънцето изгрява,
не знам от що е бялата луна.
Защо понякога човек се ободрява?
Защо в годината настъпва есента?
Това, което е за мен, за друг е друго,
или пък същото е? Подскажи!
Дали за моят собствен поглед плугът
е волна птица в нечии очи?
Не знам дали ще знам, затуй живея.
А разбера ли - може би ще съм щастлив.
Затуй се занимавам с що умея -
да съм принуден да се чувствам жив.
- Такъв живот открай време желая!
О, искам да се хвърля в някоя река,
да полетя, да скачам, да позная
със предно салто тайните в света!
Потеглил ученикът вдъхновен
и гмурнал се във близката река,
и явно бил развеселен,
ударил се във сива канара.
- Къде познанието ти е, "мъдрецо",
къде разбирането на света?
Защо ли те послушах, аз, глупецът,
само натъртих своята глава...
Посвещавам на брат ми Ясен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Стоянов Всички права запазени
