Познание - когато времето му дойде
- Къде се дяна, о, мъдрецо превисок?
Къде е мъдростта ти безгранична?
Нима пребродил вече си света широк
и всичко друго си, но не себичен?
- Потеглих надалече, ученико млад,
видях страни и хора, обичаи,
почувствах и горещина, и хлад,
изстрелях немалко стрели колчани.
- Какво научи толкова, кажи ми!
Ти имаше ли полза въобще?
И истина ли бяха твоите любими
уроци, поучения и стихове?
- Препатих много, много аз научих,
и вече не тежи ми, казвам сам
таз истина, в която се обучих -
признавам си - май нищичко не знам.
От туй, което казвал съм, не се отричам,
но може би не знам дори защо съм жив,
но знам едно - научих да обичам,
приучих нрава стар отново да е див.
Не знам защо тук сутрин слънцето изгрява,
не знам от що е бялата луна.
Защо понякога човек се ободрява?
Защо в годината настъпва есента?
Това, което е за мен, за друг е друго,
или пък същото е? Подскажи!
Дали за моят собствен поглед плугът
е волна птица в нечии очи?
Не знам дали ще знам, затуй живея.
А разбера ли - може би ще съм щастлив.
Затуй се занимавам с що умея -
да съм принуден да се чувствам жив.
- Такъв живот открай време желая!
О, искам да се хвърля в някоя река,
да полетя, да скачам, да позная
със предно салто тайните в света!
Потеглил ученикът вдъхновен
и гмурнал се във близката река,
и явно бил развеселен,
ударил се във сива канара.
- Къде познанието ти е, "мъдрецо",
къде разбирането на света?
Защо ли те послушах, аз, глупецът,
само натъртих своята глава...
Посвещавам на брат ми Ясен.
© Людмил Стоянов All rights reserved.
