27 ago 2015, 18:31

Позволен грях

1K 1 3

В мотелска стая с приглушена светлина

две тръпнещи тела се наблюдават.

Готови душите си да предадат на Сатана

и да изхвърлят всичко, що притежават.

 

Свян и опасения са погребани дълбоко.

Ръце протягат се с капка настървение.

Толкова е кратко, но и толкова жестоко

да се любят, а да извършват прегрешение.

 

Дрехите разкъсани мятат се небрежно.

Жадни устни търсят целебен извор.

Няма време, нито желание за нежност.

Животинската страст е единствения избор.

 

Тишината е убита от чувствени викове.

Съвестта предвидливо е затворила очи.

В тази малка стая няма място за щитове,

а само за две грешни, влюбени души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Влад! Може би разбрах как да озаптявам емоциите, за да се движат в коловоза, но не давам гаранция и занапред.
  • Да.. хрумна ми да сменя стила си за момент. Получих този импулс докато четох любовен роман. Благодаря ти, Велине!
  • Ей, Белназ, много горещ стих си сътворила! Прекрасен и страстен! Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...