27 ago 2015, 18:31

Позволен грях

1K 1 3

В мотелска стая с приглушена светлина

две тръпнещи тела се наблюдават.

Готови душите си да предадат на Сатана

и да изхвърлят всичко, що притежават.

 

Свян и опасения са погребани дълбоко.

Ръце протягат се с капка настървение.

Толкова е кратко, но и толкова жестоко

да се любят, а да извършват прегрешение.

 

Дрехите разкъсани мятат се небрежно.

Жадни устни търсят целебен извор.

Няма време, нито желание за нежност.

Животинската страст е единствения избор.

 

Тишината е убита от чувствени викове.

Съвестта предвидливо е затворила очи.

В тази малка стая няма място за щитове,

а само за две грешни, влюбени души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Влад! Може би разбрах как да озаптявам емоциите, за да се движат в коловоза, но не давам гаранция и занапред.
  • Да.. хрумна ми да сменя стила си за момент. Получих този импулс докато четох любовен роман. Благодаря ти, Велине!
  • Ей, Белназ, много горещ стих си сътворила! Прекрасен и страстен! Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...