27 авг. 2015 г., 18:31

Позволен грях

1K 1 3

В мотелска стая с приглушена светлина

две тръпнещи тела се наблюдават.

Готови душите си да предадат на Сатана

и да изхвърлят всичко, що притежават.

 

Свян и опасения са погребани дълбоко.

Ръце протягат се с капка настървение.

Толкова е кратко, но и толкова жестоко

да се любят, а да извършват прегрешение.

 

Дрехите разкъсани мятат се небрежно.

Жадни устни търсят целебен извор.

Няма време, нито желание за нежност.

Животинската страст е единствения избор.

 

Тишината е убита от чувствени викове.

Съвестта предвидливо е затворила очи.

В тази малка стая няма място за щитове,

а само за две грешни, влюбени души.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Влад! Може би разбрах как да озаптявам емоциите, за да се движат в коловоза, но не давам гаранция и занапред.
  • Да.. хрумна ми да сменя стила си за момент. Получих този импулс докато четох любовен роман. Благодаря ти, Велине!
  • Ей, Белназ, много горещ стих си сътворила! Прекрасен и страстен! Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...