27.08.2015 г., 18:31

Позволен грях

1K 1 3

В мотелска стая с приглушена светлина

две тръпнещи тела се наблюдават.

Готови душите си да предадат на Сатана

и да изхвърлят всичко, що притежават.

 

Свян и опасения са погребани дълбоко.

Ръце протягат се с капка настървение.

Толкова е кратко, но и толкова жестоко

да се любят, а да извършват прегрешение.

 

Дрехите разкъсани мятат се небрежно.

Жадни устни търсят целебен извор.

Няма време, нито желание за нежност.

Животинската страст е единствения избор.

 

Тишината е убита от чувствени викове.

Съвестта предвидливо е затворила очи.

В тази малка стая няма място за щитове,

а само за две грешни, влюбени души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Влад! Може би разбрах как да озаптявам емоциите, за да се движат в коловоза, но не давам гаранция и занапред.
  • Да.. хрумна ми да сменя стила си за момент. Получих този импулс докато четох любовен роман. Благодаря ти, Велине!
  • Ей, Белназ, много горещ стих си сътворила! Прекрасен и страстен! Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...