5 nov 2007, 12:57

ПП "Златни пясъци"

  Poesía
1.8K 0 17

ПП ”ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ”

 

Бледнее сърпа на луната,
събужда се от сън зората.
С лъчи от морските отблясъци
сияе паркът ”Златни пясъци”.

Пронизал столицата на морето,
на 17 километра от сърцето,

достоен за признанието "вип",
в България - единствен прототип.

От морски въздух упоен,
с била и плато обграден,
сред живописни лонгозни гори -
от парка обаяние струи.

По тайните маршрути и пътеки
се крият райски кътчета с беседки -
от Франга до Чиплак тепе,
през Калето до Горното герме.

Гирлянди с гъвкави бръшляни
ухажват мрежести лиани.
Наперено надничат орхидеи -
разбудени в зелените алеи.

Сред гъста грива от зеленина
и необятна кула от листа
живее приказно дърво-титан -
вековен и внушителен платан.

Отронва се въздишка от гората,
разнася мъката на гъсталака -
за песента на птици - защитени,
кокичета, иглики - застрашени.

В шпалира на зелен чимшир
се спотаява скален манастир -
обител на монасите-аскети
и непокътнат дух през вековете.

Дълбоко под земята Катакомби
са скрили гробници средновековни.
С божествена магия местността
дарява парка с чар и красота.

Една преливаща хармония -
между изящни багри и ухания,
една вълшебна морска приказка -
с култура и природа истинска.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ама ти в един стих нарисува и картина, разказа и история. Браво!
  • Вълшебно описание, Магинка! Прекрасен стих! Браво!
  • Благодаря ви!
  • Тук мога да кажа само поклон!!! Разходих се в любимия от миналото парк, усетих всички нюанси на величавата природа и пагубното действие на човека...
    Магинка, велико е, благодаря!
  • Еех, че прекрасно!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...